Фонтанът пред градската болница в Лвов в момента е любимото място

Осакатен войник: Знаем за какво се бием, а руснаците - не

Фонтанът пред градската болница в Лвов в момента е обичаното място на Михайло. Но видеото, което мъжът гледа на мобилния си телефон, контрастира с тази панорама. На него Михайло лежи на земята - момент откакто противопехотна мина е откъснала левия му крайник над коляното.

В средата на юни той стъпва върху мината, до момента в който е с подразделението си в Запорожка област в Южна Украйна. Първоначално не усетил никаква болежка. Осакатен и в окървавена униформа Михайло моли собствен приятел да го вдигне и да снима мястото на детонацията - поради самия него. За да може след това да разбере какво се е случило.

Инженерът става доброволец

Шест седмици по-късно 40-годишният мъж е настанен в рехабилитационна клиника в Западна Украйна. И не стопира да гледа записа. До съветската инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г. бащата на три момчета строи водородни съоръжения за украинска компания. След това инженерът се записва като доброволец и се включва в сраженията с съветските нашественици.

Ехор и Дмитро - двама украински бойци с ампутирани крайнициСнимка: Max Zander/DW

" На 14 юни брат му почука на вратата ни. Знаех, че новините няма да са положителни ", спомня си пред АРД брачната половинка на Михайло Оксана. След като Михайло е изместен в рехабилитационната клиника в Лвов, тя го посещава всеки ден, постоянно и дружно с децата. Най-малкото от тях е единствено на 3 месеца. Михайло получил отпуск за раждането му. " Нараняването го промени. Дори не мога да си показва какъв брой му е мъчно. Но той към този момент се оправя ", споделя Оксана, която е престъпна следователка.

" Работим с остатъка от крайника, с цел да избегнем спазмите, с цел да изградим мускулатура. Правим упражнения за баланс и съгласуваност. Михайло обича тези извършения и постоянно желае да прави повече ", споделя неговата физиотерапевтка.

Михайло е открит и наличен при диалозите си с нея и се майтапи. Когато е уединено обаче го обземат яд и обезсърчение. Често сънува кошмари. В момента той минава през психотерапия за посттравматично стресово разстройство.

Михайло остава оптимист

" Просто би трябвало да приема, че в този момент всичко е друго - ритъмът на живот, придвижванията. За всичко ми би трябвало повече време, в сравнение с е нужно на естествен човек. В последна сметка съм толкоз деен, тъй като се любувам на живота ", споделя мъжът.

Украинският президент Зеленски посещава ранени бойци в болничното заведение в ЛвовСнимка: Ukrainian Presidential Press Office/AP/dpa/picture alliance

Веднага щом свикне с протезата, той желае да се върне назад в армията. Но не на фронта. Евентуално в логистиката или образованието. Това не е извънредно предпочитание за пациентите, споделя пред АРД психологът Олексий Смирнов, който се грижи за военноинвалидите в Лвов. " Много от тях желаят да се върнат в армията, споделя той. По думите му тези, чиято ампутация е под коляното, даже излизат още веднъж на фронта. " И мъжете желаят това ", удостоверява Смирнов.

Съпругата на Михайло Оксана, както може да се чака, не е изключително въодушевена от проектите на мъжа си: " В момента даже и не желая да мисля за това. Все още не съм подготвена да го пусна още веднъж ".

" Знаем за какво се бием, а руснаците - не "

Михайло е родом от Донецк в Източна Украйна, където от 2014 година украински елементи се борят срещу проруските сепаратисти. Двамата с Оксана се срещат в този регион. Когато през 2014 година част от Донецка област минава под контрола на Москва, двойката се мести. Отчасти и поради тази загуба Михайло се надява, че Украйна ще успее сполучливо да се опълчи на Русия.

" Сто процента ще победим. Само въпрос на време е ", убеден е Михайло. " Ние, украинците, сме по-слаби от врага в доста връзки. Но също по този начин сме и способни да се учим. Имаме съдружници и най-много мощен претекст. А руснаците - те не знаят защо се борят. Ние, въпреки това, знаем! "

Вижте и това видео на Дъждовни води: